САМАРДЖЍЙСТВО, мн. няма, ср. Занаят, поминък на самарджия. Предимно в планинските и полупланинските райони на страната самарджийството намира разпространение във връзка с животновъдството. Г. Георгиев и др., ЕБ II, 130. В Габрово самарджийството бързо се развило още в началото на миналото столетие. Ив. Коларов, Е, 24. Голяма част от жителите на околните балкански селца също се преселват в Килифарево, практикувайки занаяти като дърводелство, подковачество, обущарство, самарджийство и коларство. А. Гоев, НЗ V, 38. Суровите материали, които се употребяват в самарджийството, не са много: дървен буков материал, мешини от овчи или кози кожи, слама (ръженица), канап и конци за шиене. П. Цончев, ИСМГ, 175.
– Друга (диал.) форма: семерджѝйство.