САМАРДЖЍЯ, -та, мн. -ѝи, м. Човек, който изработва или продава самари. Майсторите самарджии произвеждат различни видове самари в зависимост от товарното животно и от товара, който ще се пренася: едни са самарите за магарета, други за коне и трети за катъри и мулета и съвсем различни са камилските самари. Н. Колев, БЕ, 138. Самарджията разговаря свойски с мющерията, сетне заедно мерят и натъкмяват самар на добичето. Ив. Коларов, Е, 23. А тримата самарджии не прекъсваха работата си: остро изпукваше гладката ярешка кожа под върха на сплесканата и закривена игла. Д. Талев, ПК, 298. Ако биха сите магарета носили самари, самарджиите биха са позлатили. Послов., П. Р. Славейков, БП І, 6.
– Друга (диал.) форма: семерджѝя.