САМАРЯ̀НИН, мн. самаря̀ни, м. 1. Само мн. Истор. В древна Палестина – етническа и религиозна група от областта Самария, създадена от потомци на древноеврейско население и вавилонски преселници, които изповядват особена разновидност на юдаизма. Кои бяха самаряните? Те бяха смесен народ от юдеи и езичници. КТЕМ, 162.
2. Истор. Човек от тази етническа и религиозна група в древна Палестина. Тука [в Херсон] живееше някой самарянин и когато [Философът] идваше, той се препираше с него. Той донесе самарянски книги и му ги показа. В. Киселков, ПЛ, 16.
3. Прен. Понякога ирон. Често в съчет. с прил. добър. Човек, който проявява състрадателно отношение и готовност безкористно да окаже помощ на някого. На една пуста спирка видях силует. Беше мразовита вечер. Спрях колата като добър самарянин и поканих премръзналия гражданин. А. Косев, ВБ, 31. – Ако не беше той [Гроздан] да спре конете, никой не можеше ти помогна. – Тия хора са смъртни врагове, карат се и се преследват от години. И право да си кажа, когато видях Гроздан наведен над тоя стар изедник, по-скоро помислих, че той се готви да забие ножа в гърлото му, отколкото... ха-ха-ха! Гледай го ти него, добрия самарянин! Й. Йовков, Събр. съч. IV, 1971, 148.
4. Остар. Човек, обикн. с известна медицинска подготовка, който в името на вярата си в Бога безкористно помага на ранени по време на война, на болни хора или на пострадали при бедствия. В „Славянска беседа“ са основани следните дружества: „Червен кръст“, „Майка“, „Женското благотворително“; а през време на войната там е настанен институтът за подготвяне на самаряни. Г. Бакалов, НЧСБ, 205.