САМАРЯ̀НСТВО, мн. няма, ср. 1. Истор. Особена разновидност на юдаизма в древна Палестина, изповядвана от етническа и религиозна група от областта Самария, създадена от потомци на древноеврейско население и вавилонски преселници. Юстиниан I бил един от най-ревностните християнски императори. Той издал указ, който обявявал за еретици всички последователи на несторианството, манихейството, юдейството, самарянството и езичеството. Ив. Божилов и др., ВВ, 123.
2. Качество или проява на човек, който проявява състрадателно отношение и готовност безкористно да окаже помощ на някого. Помагаше на близки приятели, роднини и съвсем непознати в трудни житейски ситуации. Нейното пословично самарянство имаше дълбоки корени. Такава остана през целия си живот, отдавна преполовен: да помага на хората, без да мисли за себе си. Пл, 2011, кн. 2, 131.
3. Остар. Дейност, занимание на самарянин (в 4 знач.), на самарянка (в 3 знач.). Тя още отначало беше проклела самарянството, но не можеше да се отърве от това задължение. Това значеше да прекарва четири сутрини през седмицата в задушната, миризлива болница, с кърпа на глава, която пребраждаше косата ѝ, и с топла престилка, която я покриваше от шията до петите. П. Чинков и др., ОВ I (превод), 183. // Остар. Учебна дисциплина, свързана с подготовка за такава дейност. През първите десет години от създаването си училището е с двегодишен курс на обучение, но през учебната 1933 – 1934 г. е разкрит и трети курс, като се разширява и обхватът на преподаваните предмети: български език, сметководство, рисуване, анатомия и трудова хигиена, самарянство, практика и шев на горни и долни дрехи. Н. Цонева, МЛП, 186.