СÀМИЗДÀТ м. 1. Само ед. Специфичен неофициален и затова нецензуриран начин на разпространяване на обществено значими литературни произведения, на текстове и др., възникнал в средата на ХХ в. в бившия СССР, при който копията се изготвят от автора или читателите (без знанието и разрешението на официалните органи) обикновено в машинописен или фототипен вид, като ръкопис и др. Повече или по-малко съзнателно самиздатът изработваше алтернативен образ на българската литература – и съвременна, и минала. Ал. Кьосев, ЛГ, 134. Произведенията му [на Солженицин] се разпространяват по системата на т.нар. самиздат. Д, 2010, бр. 176, 12. Времената на самиздата безвъзвратно отминаха.
2. Произведения, публикувани чрез този начин на издаване и разпространение. Продължава [Ян Паточка] изследванията си върху Хусерл, по-голямата част от които излизат след 1977 г. като „самиздат“. ФА, 2007, бр. 4, 192. Нали сме пак същите хора, нали тези, дето правихме самиздатите, правим сега вестника. Т, 2011, бр. 3, 32. Хората четяха самиздат като луди.
– Рус. самиздат.