САМЍЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. 1. Умал. от сам (в 1 – 5 знач.). Погледна нивата, която пръхнеше, погледна слънцето, което бързаше, и видя, че е самичък в тоя валог, че от никъде няма помощ. Елин Пелин, Съч. I, 153. В старата къща остана да кукува самичък, дружинка му правеха само двата палаша, които спяха на пруста. А. Гуляшки, ДМС, 20. – Самички ли ще жънете тая година, Златке? – попита невестата. К. Петканов, БД, 68. Огнището самичко се бе съживило, плахи пламъчета светулкаха. Ил. Волен, БХ, 62. Четивото не трябва да дава на детето готови съждения, а само да развива неговата способност самичко да разсъждава. УП, 1902, кн. 1, 64.
2. Като местоим. Обикн. нечленувано. Не друг, а именно назованият, тъкмо той; сам. Спираше се насред двора и изпяваше с децата гръмогласно песента, която той самичък беше съчинил за случая. Ив. Вазов, Съч. VIII, 61. Веднъж Бабаноглу видя на мегдана баба Цвета. Друг път той не я поглеждаше, а сега самичък заговори с нея. М. Марчевски, П, 24. Ако ся е случило да си и ти самичка злочестна и саката, тогаз не забравяй, че телесните сакатлъци ся украшават чрез един образован дух и благородно сърце. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 155-156.
◊ Сам-самичък. Разг. Гальов. Съвсем сам. Гътнал се един ден старият дядо Радул и склопил очи. Останал Найден сам-самичък. М. Кюркчиев, ВВ, 27. – Няма да ми минат разни неща през ума, зер. Сама-самичка тука в тоз кър. И. Петров, НЛ, 67. Едно бедно сираче пасло овцете на най-богатия човек в селото. Пасло ги то само-самичко. Г. Караславов, П, 26. Живеели си сами-самички един дядо и една баба. СбХ, 28.
– Друга (диал.) форма: самѝчек.