СÀМКА1 ж. 1. Женската на самец1 (в 1 знач.). По всичко изглеждаше, че тази биволица бе водачът на стадото, защото през цялото време стоеше нащрек, с вдигната глава. Около нея се умилкваше малко няколкомесечно малаче, побутваше я с глава, навеждаше се да бозае. Силното чувство на предпазливост на самките, родили малки, е познато на всички. Гр. Угаров, ПСЗ, 414. Мак вече мислеше да свали дулото, когато съгледа отстрани прокрадващата се през папратите лъвица. Той съобрази начаса. Когато са заедно, обикновено напада самката, а готованецът лъв чака наблизо. Този път също – нападаше тя. П. Бобев, С, 103. Горилата се изправи и забеляза как на смешно разстояние от нея преминават три носорога. Мъжкият водеше самката си и малкото, пристъпваха спокойно, по господарски, изобщо от трите бавни животни се излъчваше тежест и достолепна тромава красота. Б. Априлов, Избр. пр IV, 147.
2. Прен. Жена с ярко проявена сексуалност. До голяма степен е облагороден образът на младата Сарандовица. Освен разглезената самка, свикнала да бъде център на внимание за мъжете, Йовков рисува и добри, човешки прояви у нея, разкрива я като драматична героиня. Цв. Минков, П, 10.
СÀМКА2 ж. Диал. Жена, която живее сама, останала е без близки, роднини или приятели; единак, самица (Н. Геров, РБЯ).