САМНЍТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до самнити. Римляните влизат безпрепятствено в долината, но намират изхода преграден и пазен от самнитите; връщайки се, те виждат входа затворен по същия начин и в този момент планините, които обграждат римската войска, почерняват от самнитските кохорти. Б. Минков и др., РИ (превод), 91. Ала римлянете искаха съвсем да унищожат самнитите – та подир 5 години се начена третята самнитска война. Ив. Радославов, УВИ (превод), 345.