САМОВЗИСКÀТЕЛНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от самовзискателен. В съвременната ни поезия има примери на талантливо започнали, но напълно обезличили се под натиска на липсата на самовзискателност поети. Ив. Гранитски, Съч. I, 274. Удовлетвореността при наличието на ниски оценки е признак, че самовзискателността на ученика е ниска, че той няма вяра в собствените си сили. М. Чакмакова и др., М, 106.