САМОВЍЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който принадлежи на самовила1 (в 1 знач.); самодивски. Плували, по едно време конят викнал: – Господарю, що да правим сега, като почнаха да ми се заплитат нозете? Ездачът изтеглил острата сабя и почнал да я върти покрай нозете на коня. Тъй сякъл той самовилските коси, чак докато излезли на острова, и конят плувал свободно. Н. Райнов, ЗП, 105. Като съгледал самовилските роби и чул жалбите им, потихом ги запитал самовилския пръстен ли търсят. – Няма самовилски пръстен загубен в калето, момко! Ами от толкова време денем градим калето, нощем то се разсипва! Трябва сянката ти да вградим, яки зидовете да станат! Ив. Джуренов, СН, 105. Змия това не послушала, / разсърди се вила самовила; / ка разсърди самовилски сърца, / та извърна бунар наопако. Нар. пес., СбНУ XLIII, 159. Самовилска премяна.
2. Който се отнася до самовила1 (в 1 знач.); самодивски. Додето овчарят ял, самовилите си говорили нещо на самовилски език. Той не разбрал що си говорят, но видял, че все сочат накъм него. Н. Райнов, ЮНЮ, 87. Братя Миладинови делят песните на самовилски, църковни, овчарски, жални, смешни, любовни, сватбени, лазарски и жетварски. Самовилски песни те наричат тези, в които се явяват действующи лица самовилите, чудесни женски същества, които живеят по горите. Г. Колушкий, ИБЛ (превод), 98. Не плаши се, Огнянчо детенце, / махай сабя нея [ламята] да погубиш, / че ще има и други неволи: / ще ни среща хоро самовилско, / ще те викат морски самовили. Ст. Попов, КМ, 143.
3. Който е обитаван от самовили1 (в 1 знач.); самодивски. Всред най-голямото море има един самовилски остров. Насред острова расте една ябълка, висока и клонеста. Н. Райнов, ЗП, 104. Когато делвата била готова, бабичката влязла вътре и рекла: „Хайде, бабината делвичка, занеси ме в самовилската гора“. Т. Ненова, ГХ, 7-8. Татко му бил много добър ловджия. Одел на лов по сите планини, а само во една не влегвал, зашчо таом седеле самовилите (тая била самовилска планина). Нар. прик., СбНУ ХХIХ, 182. Които страдат от мерак и други неизцерими болести, отиват в гората по самовилските поляни, гдето расте росенът, там ги оставят сами да спят, като вярват, че ся събирали самовилите да играят хоро и решавали за изцерението на болникът. СбНУ XXXIV, 210.
◊ Самовилско цвете. Диал. Самодивско цвете. Че наберем цвекье самовилско, / че да сварим цвеке самовилско, / че запоем Иве, че окъпем / и веднъга Иве че да стане, / ем по-болье юнак че да бъде. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 98.