САМОВЛÀСТВАМ, -аш, несв., непрех. Рядко. Книж. Управлявам, ръководя сам нещо (държава, стопанство и др.). В бунта си да самовластва на Земята, Зевс бил убил баща си Кронос (царя на Небето). Хр. Буковски, ОАБ [еа].
