САМОВЛЮ̀БЕНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от самовлюбен (в 1 и 2 знач.). Неговата [на Леонардо] немара към собственото творчество е изключителна. У този човек няма капка самовлюбеност. Вл. Свинтила, АБЛ, 70. Зад тези наивни спомени се оглеждат интересни детайли от творческия характер на Гълъбов – повишена чувствителност, достигаща често до самовлюбеност, която дори и съхранената на стари години ирония не може докрай да смекчи или унищожи. Ал. Йорданов, СД, 96.