САМОВÒЛИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. 1. Своеволие, безчинство, произвол; самоволство, самоглавство. Веднага след като заел императорския трон, Константин IX издал прокламация, в която заявявал, че ще се грижи за законността и благосъстоянието на поданиците и ще се бори срещу самоволието и грабежите. Ив. Божилов и др., ВВ, 284. Николина х. Македонски бил смел, но недисциплиниран въстаник. На 7 февруари 1879 г. Военното управление го изключило от въстаническата войска заради неподчинение, самоволия и насилия. Патриарх Кирил, СБД, 110. Почти цяла година е вече откак нашите братия в Босна и Херцеговина са станали с оръжие в ръка да са бранят от необузданото самоволие и нечуто турско насилие. НБ, 1876, бр. 8, 30.
2. Склонност да се налага собствената воля и желание над другите. Сега става дума за твоето самоволие, за твоето властолюбие и кариеризъм. От своя национализъм и патриотизъм ти правиш политическа кариера, домогваш се до власт. Д. Талев, ГЧ, 156.