САМОВЪЗПИТÀВАМ, -аш, несв.; самовъзпѝтам, -аш, св., прех. Книж. Възпитавам сам у себе си нещо. В хода на възрожденския процес народът самовъзпита у себе си и много други качества. В общините той доби опитността да се самоуправлява; националноосвободителното революционно движение, борбите за самостоятелна църква и просвета го снабдиха с политически похвати и основни понятия за дипломация. Ст. Грънчаров, БПДС, 27. Най-напред за образци при писание стихове нему [на П. Р. Славейков] са служили стихотворенията на сръбски виршеплети, докато най-сетне му падват на ръка творенията на разни руски поети, на които по-нататък той самовъзпитава вкуса си. П. П. Славейков, ПРС (П. Р. Славейков, Избр. съч. І), XV. Той трябва преди всичко да се запознае със себе си, да схване развитието на добрите и на лошите си страни и да се постарае да самовъзпита в себе си добрите, а да премахне или поне намали лошите си страни. Мис., 1903, кн. 3-4, 237. самовъзпитавам се, самовъзпитам се страд.
САМОВЪЗПИТÀВАМ СЕ несв.; самовъзпѝтам се св., непрех. Книж. Възпитавам се сам в нещо. Младите хора се възпитават от други, защото те не могат да видят своите душевни недостатъци и слабости, а възрастните хора, които знаят кое е добро и кое е зло, трябва да се самовъзпитават. Д. Атанасов и др., ПВГ, 2. „Сила бога не моли.“ С такива пословици народът се е самовъзпитавал, култивирал е у себе си чувство за човешко достойнство и свободолюбиво, борческо отношение към живота. БНТв ХІІ, 12. Педагогическата дейност, която си поставя за цел да освободи волята на детето, открива широк простор за неговата свободна творческа активност; прави детето способно да си поставя самò задачи и да се самовъзпитава. УП, 1906, кн. 6, 607.