САМОВЪЗПЛАМЕНЯ̀ВАНЕ ср. Спец. Отгл. същ. от самовъзпламенявам се; самозапалване. Кой не е наблюдавал как понякога при опит да се запалят дърва или въглища, те димят и „не искат“ да се разгорят? Това е фазата на възпламеняване. Когато се насъбере достатъчно количество топлина, настъпва момент на самовъзпламеняване и се преминава към втората фаза – собствено горене. В. Цокова, ОПВ, 34. В момента на самовъзпламеняването в горивната камера се натрупва известно количество гориво, но не всички частици от това гориво са еднакво готови за самовъзпламеняване. То започва в една или няколко точки от горивната камера, където се появяват отделни огнища на горене. Н. Попов и др., ДД, 18. В случаите, когато отделената топлина от реакцията предизвиква загряване на реагиращите или намиращите се наблизо горими вещества до температура на самовъзпламеняването им, разпространението на пожара е неизбежно. М. Манолов и др., ГЗ, 153. Способност за самовъзпламеняване.