САМОВЪЗПРОИЗВЀЖДАНЕ ср. Спец. Отгл. същ. от самовъзпроизвеждам се; самовъзпроизводство. Биологичната обмяна на вещества и способността за самовъзпроизвеждане са едни от най-съществените белези на живата природа. Биол. Х кл, 2001, 38. Самовъзпроизвеждането е основно свойство на живата материя, което осигурява непрекъснатостта на живота на Земята. М. Василевска-Декова и др., МБ, 152. Вирусите могат да се възпроизвеждат единствено като подчиняват и контролират тези клетки [гостоприемниците], понеже самите те не притежават собствен клетъчен апарат за самовъзпроизвеждане. НТРУ, 2020, т. 59, серия 8.5, 213.


Източник: Речник на българския език (онлайн)