САМОВЪЗПРОИЗВÒДСТВО, мн. няма, ср. Спец. Процес, при който нещо се самовъзпроизвежда; самовъзпроизвеждане. Клетките на определена тъкан в живия организъм поемат от околната си среда толкова енергия, колкото им е потребна за балансиране на разхода по изпълнението на определени свои функции. Една от тези функции е самовъзпроизводството чрез клетъчно делене. Ив. Черноземски и др., О, 124. Същността на националната сигурност е способността на нацията да удовлетворява онези свои потребности, които гарантират нейното самосъхранение, самовъзпроизводство и самоусъвършенстване при минимален риск от нанасянето на вреди на базовите ценности на настоящото и бъдещите поколения. Ив. Желязков и др., ЕСБ, 26. Основните проблеми, пред които е изправена националната икономика, са реализирането на устойчив и балансиран растеж; осигуряване на вътрешни капиталови натрупвания, които да дадат възможност за самовъзпроизводство на системата, независещо от притока на капитал отвън. Вл. Владимиров, М, 46. Самовъзпроизводство на организмите.