САМОГЛÀВИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Своеволие; самоволие, самоглавие. Тия чети състояха главно от харамии – старомодни борци с турската тирания, хора на личното отмъщение, на личния героизъм, на самоглавие, на примитивен анархизъм. А. Страшимиров, КА, 48.