САМОГЛÀВСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. Своеволие; самоволие, самоглавие. Разединението и фракционерството се опитват да си пробият път и в редовете на организацията. Първите признаци на това явление започват със самоглавство и нарушение на революционната дисциплина. Ив. Унджиев, ВЛ 2007, 433. Макар че ландграфът бе оставил жена си за наместница, никой не дръзваше да прекърши заповедите на всесилния Хайнрих. Лудвиг бе далеч, кой знае дали някога щеше да се върне. А Хайнрих и София можеха да отмъстят за непокорството или самоглавство, проявено в защита на Елисавета. Ф. Попова-Мутафова, ЙА, 120. И патриарх Атанасий рисува картината на това тежко положение: анархия в управлението поради самоглавството на пашите и беговете, които не се подчинявали, безправие поради развалата в правосъдието. ИИДС, 1922, кн. 5, 126-127.