САМОГÒРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Нар.-поет. Епитет на вила2, самовила, която обитава гори. Има вили самогорски и вили морски. БР, 1926, кн. 1, 4. И ми дойде до пол пъти, / и излезе самовила, / самовила самогорска, / пътищата му предстрети: „Врат се, врати, Йоан Попов, / не одай ми на Великден, / на Великден на оране!“. Нар. пес., СбБрМ, 1. Ей че идат самовили, / самовили самогорски. / „Дай ми, Недо, черни очи.“ Нар. пес., УПр, 1907, кн. 3, 166.