САМОГРЍЗКА ж. 1. Само ед. Бот. Род едногодишни, двугодишни или многогодишни тревисти растения, разпространени в Югоизточна Европа и на Балканския полуостров, с разклонени влакнести стъбла, прости или перести листа, бели, жълти, сини или др. цветове. Scabiosa.
2. Растение от този род. Разпространението на вида [пеперуди] в Европа е ограничено – до източните райони на Испания и Пиренеите. Ларвите се хранят със самогризка. Е. Апостолова, ФОП (превод), 50. Отварата от самогризката служи за жабуркане като средство за заякване слаби венци. Б. Давидов и др., МБР, 277.