САМОДВИЖЀНИЕ, мн. няма, ср. Филос. Начин на съществуване на материята, който включва движение, източникът, причината на което е във вътрешноприсъщите на самата материя сили и свойства. Материалистическата философия се разграничава от всички форми и на субективния, и на обективния идеализъм по това, че приема вечността и безкрайността на света, неговото безконечно самодвижение във времето и пространството. Ж. Желев, ОМ, 173-174. Съгласно [Джордано] Бруно материята сама по себе си съдържа всички форми, тя се явява източник на действителността, на „вещите, от които произлизат всички естествени видове“. Главното в учението на Бруно за материята е представата му за самодвижението. Ф. Марчев, Ф, 106.