САМОДИСЦИПЛЍНА, мн. няма, ж. Книж. Дисциплина, която човек сам си налага да спазва. В нашите представи Кант е философ на разума, а честото подчертаване и от самия него на собствения му стоицизъм и самодисциплина оформя в нас образа на сух, педантичен и обсебен от режима си човек. Р. Пожарлиев, ФХ, 87. Много хора пропадат в своята професия по липса на характер – липсва точност, самодисциплина. М. Кушев, П, 201. Макаренко е обръщал особено внимание на дисциплината и самодисциплината. Мор. пр VIII кл, 19.