САМОДИСЦИПЛИНЍРАН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е приучен на самодисциплина. В своята дълга и пъстра кариера той беше срещал не един и двама мъже и жени като самодисциплинирания Уилям Карнеги. Те бяха машини, задвижвани от безсмислената амбиция да смажат онзи, когото смятаха за свой конкурент или враг. К. Емилова и др., ПНК (превод), 53.