САМОДОВÒЛСТВО, мн. няма, ср. Книж. Обикн. неодобр. Чувство на задоволство от собствените достойнства и качества или от собствената работа. Някакво изражение на самодоволство, на дръзка самоувереност, почти на наглост, придаваха на тая красива физиономия нещо антипатично. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 6. И чувствувам някакво самодоволство, че виж нà, и аз като големите хора отивам на работа. Т. Влайков, Пр I, 282. Босната се усмихна в блажено самодоволство. Очите му искряха от радостта на предвкусваната победа. Ст. Чилингиров, ПЖ, 45. Съзнанието за притежаваната власт и мисълта, че сега можеше да разговаря с тази жена като равен, го [Мичкин] накараха да изпита странно самодоволство. Д. Димов, Т, 655.