САМОДРЪ̀ЖНИК, мн. -ци, зват. -че, м. Остар. Книж. Самодържец. – Укрепи десницата си, самодръжниче, против Агар, докле е време, за да не се сбъднат и други слова Йеремиеви: „И ще дойде, и ще порази египетската земя – който е за смърт, ще бъде предаден на смърт, който е за плен, ще отиде в плен“. Ст. Загорчинов, ДП, 557-558. Австрийските самодръжници, които до 1806 л. ся наричаха германски самодръжци, притваряха ся да са били наследници на римските самодръжци и на Великаго Крала. Ив. Богоров, КГ, 140.