САМОЖЀРТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до саможертва; себежертвен. Мъчениците покоряват сърцата на хората със саможертвените си подвизи в името на Христос. С. Георгиева, ЖБС, 88. От мечтите на Г. С. Раковски и политическите проекти на БРЦК през саможертвената епопея на априлци и героизма при Шипка българите изживяват мъчителните духовни наслоения от робството и показват, че самите те са годни да градят съдбата си. Е. Стателова и др., СКБ, 178. Саможертвената подкрепа от страна на нашите родители заслужава само почит и уважение. Хр. Домозетов, ОР, 141. Саможертвен идеализъм. Саможертвен акт. Саможертвена борба. Саможертвена гибел.