САМОЗАЛЪ̀ГВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от самозалъгвам се. Сякаш бягайки от себе си, той [Яворов] се впускаше да разказва непрекъсната върволица от спомени, анекдоти, импровизации. Само веднъж след цялото това самозалъгване той избухна, заговори за жена си, че е изгубил всичко и че само смъртта стои пред слепия му поглед. Б. Ничев и др., БКЯ, 171. До мен стоеше Цането и само ме гледаше, не питаше нищо, може би ѝ се искаше макар и секунда по-късно да научи страшното, в което вече не се съмнява, още секунда самозалъгване и надежда, че може пък да не е най-лошото. В. Клинчарова, СБВ, 142.