САМОЗАПÀЗВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от самозапазвам се; самосъхраняване, самосъхранение. Бях подценил Ана. Не що се отнася до интелекта, а що се отнася до нейната привързаност към Моранди и до нейния инстинкт за самозапазване. Б. Райнов, НН, 280. Когато един народ е бил принуден да живее всред непрестанна и сурова борба за своето самозапазване или за политическото си утвърждаване, развитието му не може да бъде нормално. П. Мутафчиев, КБ, 159. Сръбската войска в името на законното самозапазване ще влезе в побунените области да повърне мира. НБ, 1876, бр. 8, 30.


Източник: Речник на българския език (онлайн)