САМОЗВÀНСТВО, мн. (остар.) -а, ср. Книж. Качество или проява на самозванец. В Цариград се явил някакъв човек, който твърдял, че бил българинът Ивайло. Тогавашният император Андроник II, за когото самозванството на пришелеца било несъмнено, заповядал да го затворят. П. Мутафчиев, ИБН II, 184. В организацията трябва да има единство в действията, а властта да изхожда от един център. Дележът и самозванството могат да провалят всички усилия и да изложат народа на нови страдания. Ив. Унджиев, ВЛ 2007, 383.