САМОИЗДРЪ̀ЖКА ж. Книж. 1. Издръжка на самия себе си със собствени приходи. В последния клас на гимназията в Плевен решил на всяка цена да продължи образованието си в университета, разчитайки на самоиздръжка. Сл. Драгански, К, 102. Постъпил бях на служба в столицата. Отдавна бях извоювал моралната си независимост от род и рода, но сега с изненада открих, че заплатата ми все някак не достига и ме кара да копнея за дните, когато не бях на самоиздръжка. А. Христофоров, ИПД III, 162. Не можах да уча в академията при самоиздръжка, защото здравето ми беше крехко и не позволяваше. Г. Константинов, БП, 378.
2. Функциониране на предприятие, учреждение, институция и под. на основата на собствени приходи. Самоиздръжката е такова равнище на финансово осигуряване, при което местните власти са в състояние от собствени източници и със собствени средства да финансират текущата си издръжка и други текущи разходи. К. Калинков и др., ИУС, 50. Данъкът върху оборота позволява да се регулира равнището на рентабилността, което да създава условия за прилагането на самоиздръжката и самофинансирането в предприятията. З. Ковачев и др., ИЛУ, 108. Самоуправлението на стопанските организации и на общините повишава степента им на самостоятелност, на икономическа свобода и оперативност в условията на самоиздръжка. Ст. Хрелев и др., ИО, 8. Към момента държавата субсидира обучението в държавните висши учебни заведения, докато частните са изцяло на самоиздръжка. СбПОСАК, 318.