САМОИЗЛЪ̀ГВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от самоизлъгвам се; самоизмама, самоизмамване. Да кажа, че това писмо на Константин Гълъбов не ме е развълнувало приятно, то значи най-първо да измамя себе си. А самоизлъгването, след като се осъзнае, донася повече морални терзания, отколкото да подведеш другиго с неказаната истина. П. Горянски, КС, 290.