САМОИЗМÀМВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от самоизмамвам се; самоизмама, самоизлъгване. Ланге дава следното определение на изкуството: „Изкуството е отчасти вродена, отчасти постигната с упражнение способност на човека да твори произведения, които му доставят удоволствие, почиващи върху едно съзнателно самоизмамване“. Сл, 1921, кн. 10, 246.