САМОИЗМЪ̀ЧВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от самоизмъчвам се; самоизтезание. Вечерта, от напрегнато самоизмъчване и въртене на съвестта, помисли, че и той сам може да полудее, ако това нравствено изтезание се продължи. Ив. Вазов, Събр. съч. VІІІ, 1976, 80. Друга черта на творческия процес у Смирненски е неговата органичност. Това значи непрекъснатост, спонтанност, която е антипод на всяка изкуственост, на всяко безплодно самоизмъчване. М. Николов, Избр. пр, 305.