САМОИЗОБЛИЧЀНИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Самоизобличаване; саморазобличение, саморазобличаване. „Грях берем с нея, синко, и тя е човек. Нашата къща ѝ почерни младостта.“ Признанието на Герака звучи и като самоизобличение. И той е един от виновниците за съдбата на Елка. Цв. Минков, Пр, 10-11. Благочестивият християнин е изумен. Той не се и сеща, че Яворовото самоизобличение е нарочно рисувано в черно, за да противопостави „демона“ срещу „ангела“ и за да потули светлата страна на природата си. М. Кремен, РЯ I, 93. Ние няма тук да изтъкваме всички ония противоречия и самоизобличения, с които се отличава постановлението на Министерския съвет спрямо довчера от самото правителство защитаваните тези. Пряп., 1903, бр. 78, 1.