САМОИЗТРЀБВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от самоизтребвам се; самоизтребление. Брястовите гори у нас започнаха да гинат повсеместно... Болест ли е това, или самоизтребване? Й. Радичков, СР, 187. Постиженията на цивилизацията започват да служат за самоизтребването на човешкия род. В. Проданов и др., РБ, 202.