САМОИНДУКЦИÒНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Физ. Който се отнася до самоиндукция. Свойството на проводниците да влияят на тока при изменянето на големината му в електрическата верига се нарича индуктивност, а бобините, в които най-силно се проявява това свойство, се наричат самоиндукционни бобини. М. Петкова и др., МР (превод), 82. Значителни самоиндукционни напрежения се получават при бързо изключване на големи токове, които протичат в индуктивни елементи (намотки, трансформатори, двигатели). Н. Врабчев, СЕ (превод), 81. Когато токът започне да отслабва в краищата на бобината, възниква самоиндукционна ос в обратна посока. Самоиндукционна намотка. Самоиндукционни явления.