САМОИРОНЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който съдържа или изразява самоирония. В самоироничен дух в записките си той подлага на анализ жизнената си драма. В. Колевски и др., ОИБЛ I, 231. Присмехулникът спотайва една самоиронична усмивка, сякаш казва на себе си: „И да се обадиш, какво ще сториш сам срещу всички?“. Бл. Димитрова, Лав., 84.