САМОИРОНЍЧНО нареч. Книж. Със самоирония. Той [Смирненски] чувствува как животът развенчава жестоко всеки духовен аристократизъм, отнася се самоиронично към подобни настроения. На едно място говори за себе си като за „същински лорд, май тъй... ючбунарски сорт“. М. Николов, ХС, 19. Зиморничавият си признава самоиронично: – Аз пък дойдох от зъзнене. Всички ми се смееха, че съм зиморничав като жена! Бл. Димитрова, Лав., 114.