САМОКÒВЧАНИН, мн. самокòвчани, м. Самоковец; самоковлия. В Самоков ще се върнеш и самоковчанин ще останеш като баща си и брат си. Вл. Свинтила, СЗЗ, 256. Имаха самоковчани вяра и упование, че Бог ще вооружи и поведе с крепка десница православното свое войнство от север. П. Спасов, ГЛЗЗ, 60. От Пловдив той [Фотинов] се е върнал в Самоков и веднага след пристиганието си захванал да държи проповеди в църквата. Неговите проповеди обаче не са били добре посрещнати от самоковчани. Ю. Иванов, БПП I, 7.