САМОКÒВЧАНКА ж. Самоковка; самоковлийка. Около двадесет и третата – двадесет и четвъртата си година се завърна обратно у дома при майка си, нае си дюкян и започна обущарството, а след това се ожени за една самоковчанка. Н. Лазарков, С, 85. В обнародваните от тоя град народни умотворения за чудо не е отбелязан този изговор, но аз го чух и проверих лично от една стара жена самоковчанка, дошла наскоро от родния си град. СбНУ ХVIII, 401.