САМОКРЍТИКА ж. Книж. Критика на собствените грешки, слабости и недостатъци; автокритика. – Вината за тази грешка нося преди всичко аз и аз трябва да я поправя. – Радва ме, другари, смелата самокритика на др. Еней. Той сгреши, доблестно призна своята грешка и решително се зае да я поправи. П. Незнакомов, ХР, 113. Репетициите за актрисата са истинска мъка. „Мъчих се като грешен дявол – пише Будевска в дневника си, – защото самокритиката беше страшно силно развита у мене. Виждах мигновено всичките си грешки и неточности.“ Ст. Грудев, АБ, 100. Следователно отговорността вече не е колективна, отговорността е лична, а това вече не може да не предполага и изисква съвест, чувство за вина, срам, разкаяние, самокритика, самоанализ. К. Нешев, ВЕ, 132. Направих си самокритика. Публична самокритика.