САМОКРИТИКУ̀ВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от самокритикувам се. – Грях? Вие искате да кажете, че пишете лошо? Извинете – да не би в Япония това да значи самохвалство? Инак, съвсем неясно е за нас, „европейците“, вашето самокритикуване. ЛГ, 1931, бр. 97, 2.