САМОЛЀТ м. Летателен апарат, по-тежък от въздуха, с двигател, който му предава необходимата скорост, и с неподвижни крила, които създават подемна сила за уравновесяване на теглото му при движение във въздушна среда, предназначен да служи за превоз на товари, пътници, оръжия или специално оборудване. Все по-често нощем над селото прелитаха самолети, все по-глухо и тъпо бухтеха оръдията в далечината. П. Вежинов, BP, 236. Един четиримоторен самолет, който беше кацнал след нас, беше прибрал вече пътниците си и се готвеше да отлети към Европа. Г. Белев, КВА, 42. – Самолетът ни навлезе в обсега на тайфуна „Бернардина“; поради прекъсване на радиовръзката съобщението се получи късно. Молим да запазите спокойствие. З. Попов, ЗС, 93. Самолетът полетя стремително към земята и се разби. К. Ламбрев, СП, 258. Безмоторните самолети нямат двигател и колесник. Р. Радулов, ИГ, 24. Военен самолет. Пътнически самолет. Спортен самолет.

Реактивен самолет. Самолет, който се движи с реактивен двигател. Над града профучаха с бясна скорост ято реактивни самолети. П. Вежинов, ДМ, 100. Има реактивни самолети, скоростта на които надминава скоростта на звука два и повече пъти. Л. Велчев, ЩЕР (превод), 178.


Източник: Речник на българския език (онлайн)