САМОЛЍЧНО нареч. 1. По начин, който предполага вземане на решение за нещо лично от някого и без намесата на друг; еднолично. Църквата в новата държава започна да се управлява самолично от архиереите в епархиите без никакво участие на клирици (свещеници) и миряни (верующи). Сл, 1921, кн. 4-5, 365. Патриархът управлявал не самолично, а заедно със Синод. Ив. Снегаров, КИПЦ, 532. Самолично си отпуснах премия от 1000 лв.
2. Остар. Лично1, персонално. Ангел дори не повярва, докато самолично не се увери. Възр., 1928, кн. 8, 234. Битолският сръбски консул самолично ходил на самото място, гдето станало убийството. Пр, 1903, бр. 42, 3. Противните страни са длъжни самолично да са представят на съдилището. ДЗОИ I, 232.