САМОМНЀНИЕ, мн. няма, ср. Книж. Преувеличено високо мнение за собствената си личност, преувеличена самооценка. Публикуваните писма на Метерних свидетелствуват за неговото невероятно самомнение: „Светът с цялата си тежест лежи на моите рамене“ – писал той. Д. Владов, НИ (превод), 101. „Държавата съм аз.“ Тези думи характеризират най-добре самомнението на краля и неговото самовъзвеличаване до степен на отъждествяване [на] държавата с личността на владетеля. М. Бичев, АНВ, 220. Макар да го вземаха на подбив за големите му приказки и за самохвалството му, [Тодор] Миряна бе с високо самомнение и мъчно се засягаше. Ем. Станев, ИК I и II, 186. Във всичките работи той [Урбан VIII] се държеше с безусловно самовластие. Когато му предлагали да свика на съвет колегията на кардиналите, той възразявал, че сам разбира повече, отколкото всичките кардинали заедно… Не съм чувал за нито един папа, у когото самомнението да е развито в такава степен, както при Урбан VIII. М. Калинков, ГГ, 90.