САМОМНЍТЕЛНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Качество или проява на самомнителен човек. В скромността на Йовков прозираше мила и неподкупна гордост. Мнозина според мене напразно виждаха в това неговата самомнителност. Г. Пашев, СбАСЕП, 362. „Виж, стари приятелю – пише той [Ницше] на Ервин Роде, – има ли нашият език у другиго такава сила, гъвкавост и благозвучие?“ И дори провъзгласява със самомнителност: „Преди мене не са знаели какво може да се направи от немския език и от езика изобщо“. Ст. Каролев, ЖВ II, 146.