САМОНАЀТ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който наема сам себе си за определена работа (срещу заплащане или при определени условия). Страните от ЕС трябва да преразгледат пенсионното осигуряване на работниците с нетипични професии и на самонаетите лица, за да улеснят техния достъп до задължителните и допълнителните пенсионни схеми. Ст. Вачков и др., ФИ, 481. Лекарят изброява своите услуги на една сметка и здравният фонд заплаща на лекаря или възстановява средствата на пациента. Тук става дума за самонаетите лекари в амбулаториите и в болничните заведения. Т. Георгиева, СМЕС, 90.
2. Като същ. самонает<ия(т)> м., самонаети<те> мн. Човек, който наема сам себе си за определена работа (срещу заплащане или при определени условия). Самонаетите получават социално осигуряване адекватно или близко на това, което имат наемните работници. М. Марков и др., БСДС, 278. Социалното осигуряване е обществено организирана система, основаваща се на един дългосрочен обществен договор между работодателите, работниците, самонаетите и държавата. С. Ковачева и др., СП, 140.