САМОНАЗНАЧÀВАНЕ1 ср. Книж. Отгл. същ. от самоназначавам се. Замислил и създал легията, Раковски вече започва да разбира, че някои българи, отзовали се на неговия призив, започват да ненавиждат неговата власт и да се противопоставят на самоназначаването му за върховен главнокомандуващ. Ив. Градинаров, АС (превод), 75.
САМОНАЗНАЧÀВАНЕ2 ср. Книж. Отгл. същ. от самоназначавам си. Липсва информация за разходите, направени от българското население при назначаването или самоназначаването на хранителни добавки, съдържащи растения. БСОЗ, 2011, бр. 1-2, 90.