САМОНАКÀЗВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от самонаказвам се; самонаказание. Особената сила на протеста на Ян Палах е в това, че приема формата на самонаказване, а не на наказване на противника. Вл. Станев, КВИ, 208.


Източник: Речник на българския език (онлайн)